Кралят на оперетата
(24.10.1882 – 30.10.1953)
Композиторът Имре Калман е роден на днешния ден – 24 октомври, 1882 г. в Шиофок, Австро-Унгария. Има трудно детство. След финасов банкрут на баща му, семейството се премества в Будапеща. Живеят в скромна квартира, често навестявана от съдия-изпълнител. Там, в беднотията, Имре не спира да мисли да музика и да мечтае да стане пианист. Толкова много се упражнява, че травмира ръката си и завинаги губи шанса да бъде виртуозен музикант. „С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята”, спомня си след години той.
Учи едновременно право в Будапещенския университет и композиция при проф. Ханс Кьослер и Бела Барток в местната Консерватория. Авторският му дебют е през 1904 г. с изпълнение на неговата симфонична поема „Сатурналия” в оперния театър в Будапеща. Четири години по-късно се появява и първата му оперета – „Есенни маневри”. Успехът е голям и го мотивира да продължи в същия дух. Още повече, че критиката открито пише за „новаторството” и „музикалното своеобразие” на композитора Калман, а оперетата му е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и Ню Йорк.
Калман заживява във Виена и твори там чак до 1938 г. Раждат се „Старият Рац”, „Царицата на Чардаша”, „Феята на карнавала”, „Холандката”, „Баядерка”, „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята от Чикаго”, „Теменужката от Монмартър”, „Императрица Жозефина”… Жени се за красивата рускиня Вера, която го дарява с три деца. Политическите събития в Европа обаче принуждават композитора и семейството му да напуснат Виена. Заживяват в Швейцария, Франция, имигрират в САЩ, преди за се завърнат отново в Европа след войната. Умира на 30 октомври 1953 година в Париж.
Разгледайте репертоара на Националния музикален театър, там задължително ще откриете „Царицата на чардаша”, „Графиня Марица”, “Принцесата на цирка”.
„Царицата на чардаша” – Национален музикален театър “Ст. Македонски“
Така е и в афиша на всички големи и малки оперетни театри по света. Защото творбите на Имре Калман са като шампанско на всяка сцена, където се поставят десетилетия наред след написването им.
„Графиня Марица- чардаш, шоколад и рокендрол” – Национален музикален театър “Ст. Македонски“
Калман е сред всепризнатите основоположници на жанра. Оперетите му са се превърнали в класика и намират нови и нови режисьори, диригенти, художници и певци, които да вдъхновят и да пресъздават чрез тях духа и блясъка на Европа от първата половина на ХХ век.
“Принцесата на цирка” – Национален музикален театър “Ст. Македонски“
Ивон- дъщерята на прочутия композитор Имре Калман си спомня в свое интервю за баща си:
„Родителите ми се запознават през 1928 г. във Виена. Срещат се в прочутото и любимо на местната бохема кафене „Сахер”. Това е било времето на най-голяма слава на 46-годишния Калман, името му се носело из цяла Европа. А мама – 17-годишна руска красавица с изящна фигура (малко по-висока от татко), с рижи коси и лешникови очи – мечтае да стане артистка. Родена е в Перм, нейната майка и моя баба, решава да напусне Русия през 1917 г. и поемат на пътешествие из Европа. Вече във Виена, те влизат в „Сахер” и там, край една от масите, седи татко… Веднъж Вера посещава кафенето сама, отново случайна среща, поглеждат се, усмихват се… Татко предлага на мама да се сещнат пред театъра и, запознавайки я с режисьора на премиерния спектакъл, моли да дадат роля на Вера. Която и да е. На следващия ден мама вече е на сцената, а татко дори й помага да си купи подходящи дрехи, като й дава пари назаем.
Започват да излизат заедно, но на срещите Вера неизменно е със своята майка! Неочаквано и за самия себе си, татко се влюбва в мама, романът им е бурен и скоро, след като Вера разбира, че е бременна с по-големия ми брат, татко й предлага да се оженят… Вера Калман не става прочута артистка, както си мечтае, но е истинска жена, обича да блести, облича се красиво, урежда пищни светски приеми… Вкъщи винаги имаше прислуга и унгарски готвач. Татко беше щастлив да й доставя радост.”
„За мен татко приличаше повече на дядо – все пак когато съм е родила, той е бил на 55. Добър, тих, леко тъжен, замислен… Беше изключително романтичен и чувствителен човек. Обичаше природата и усамотението, беше гурман и голям сладокусник.”
„За разлика от скромния ми татко, мама знаеше какъв живот подобава на звездите. Обожаваше елегантните дрехи и скъпите бижута, обичаше всичко ново – нови хора, места… Обожаваше да шофира – в онези времена, представяте ли си?! Чувстваше се прекрасно зад волана на „Кадилака”…
Спомням си, когато живеехме в Бевърли хилс, поехме на 10-дневно пътешествие из най-красивите кътчета на Калифорния. Мама шофираше, татко седеше на мястото до нея и много се ядосваше на начина, по който управлавяше колата. Затова непрекъснато пушеше цигара. Ние, децата, бяхме на задната седалка. Може би по-големите ми брат и сестра са изпитвали удовоствие от това пътуване, но на мен ми беше лошо от друсането и от дима. Въпреки това, бях щастлива, че родителите ми са заедно и са с нас…”
„Още си спомням много ясно как си отиде татко… По време на войната бяхме принудени да напуснем Европа и да заминем за САЩ, в Лос Анджелис. Татко работеше за кинокомпанията „Метро-Голдуин-Майер”. Но ударите следваха един подир друг. От Унгария дойде вест, че сестрите на татко – еврейки, са загинали в концлагер от изтощение. Тогава той получи сърдечен пристъп. А в края на 1949-а го сполетя инстулт.
Въпреки че имаше много добра болногледачка, аз прекарвах цели дни с него. Беше ми тежко, чувствах, че го губя, но имено тези няколко последни години ни сближиха най-много… Уви, не съм наследила неговия талант, но обичам, толкова много обичам всичко, създадено от моя баща Имре Калман…”