Втората половина на XIX и началото на XX век са време на културен разцвет за Австро-Унгарската империя. Виена и Будапеща се превръщат в истински столици на музиката, където класическата традиция на Моцарт, Хайдн и Бетовен се преплита с нови, по-светски жанрове, близки до хората – оперетата, валсът и чардашът.
Оперетата, възникнала като „по-лека“ сестра на операта, бързо се превръща в символ на виенския блясък и радостта от живота. Йохан Щраус-син завладява света с валсовете си, а скоро след него Имре Калман и Франц Лехар създават класики като „Царицата на чардаша“ и „Веселата вдовица“, които и днес не слизат от световните сцени.
Това е музика на страстта и емоцията – валсът носи изисканата елегантност на Виена, а чардашът – огненият танц на унгарската душа – внася драматизъм, темперамент и национален колорит. Особено място има и цимбалът – инструмент с хилядолетна история, който олицетворява унгарската традиция и често се вплита в партитурите на австро-унгарските композитори, придавайки им неповторимо звучене.
Така музиката на Австро-Унгария става знак за една епоха на културен разцвет, съчетаваща високо изкуство и народна емоция, традиция и модерност.
Именно този свят на разкош, романтика и страст оживява на сцената на Музикалния театър. На 1 октомври – Международния ден на музиката солистите, хорът, балетът и оркестърът на театъра ще ви потопят в тази атмосфера с концерт спектакъла „Чардаш и цимбал“, посветен на 140 години от рождението на Стефан Македонски.