Сър Андрю Лойд Уебър е британски композитор, автор предимно на мюзикъли.

Андрю Лойд Уебър е роден през 1948 г.

Произход: Англия. Израства в семейство на музиканти. 

Образование:  Westminster School, Magdalen College – Оксфорд, Royal College of Music – Лондон. 

Признания и награди: Рицар на Ордена на британската империя, 6 награди „Тони”, три „Грами”, „Оскар”, „Златен глобус”, „Еми”. 

Едни от най-популярните му творби са: „Йосиф и неговата пъстра дреха”, „Исус Христос – Суперзвезда” „Евита”, „Котките”, „Фантомът на операта” и неговата втора част “Любовта никога не умира”. 

„Йосиф и неговата пъстра дреха” е мюзикъла, с който широката публика научава името на Андрю Лойд Уебър през 1968 г. В този мюзикъл, вдъхновен от библейския разказ за Йосиф и неговите братя, Тим Райс се шегува със сериозни неща, а Лойд Уебър на майтап смесва музикални стилове.

Истинската световна слава за Уебър идва след две години, когато тандемът Уебър – Райс създава рок-операта „Исус Христос суперзвезда” . В тази творба Уебър създава две наистина велики парчета. Първото е посветено на любовта, арията на Мария Магдалена – „Не знам как да го обичам“ (I Don’t Know How To Love Him). Другата ария, която по фантастичен начин съчетава в себе си две абсолютно различни състояния – безнадеждността и надеждата е „Искам само да кажа” (I Only Want To Say). Това е вопълът на Исус Христос, когато остава сам в Гетсиманската градина, точно преди да бъде заловен, измъчван и разпнат. 

Следва последният тандем на Уебър с Тим Райс – „Евита” и още през 1976, 20 години преди да я изпее Мадона, светът си припява „Don`t cry for me, Argentina”.

В началото на 80-те Уебър прави „Котките”, представление, което е на Бродуей над 20 години. 

Пет години по-късно Уебър написва и „Фантомът на операта” – история за любовта и операта, или за любовта към операта. Следва и втората част на музикалното произведение “Любовта никога не умира”.”