Националният музикален театър e единственият в България профилиран театър в жанра на оперетата и мюзикъла. В своята дългогодишна история той e изградил професионално респектиращи традиции в областта на популярното музикално-сценично изкуство.

През 2018 година се навършват 100 години от началото на професионалната оперета в България – 70 от тях принадлежат на Музикалния театър. Той е пряк наследник на сценичните достижения на първите частни оперетни театри в България, прокарали пътя на подкупващото с блясъка и виталността си оперетно изкуство. На този юбилей са посветени и най-новите заглавия в афиша на театъра – оперетата на Калман „Царицата на чардаша”,  най-обичаната българска оперета „Българи от старо време” от Асен карастоянов, написана за трупата на Музикалния театър, и най-популярния съвременен мюзикъл „Фантомът на операта” от А. Л. Уебър, чиято премиера предстои в началото на 2019-та.

В десетилетията на изграждане на репертоарната си политика театърът поддържа и представя пред българската публика заглавия не само от класическия репертоар на оперетното изкуство, но и на най-хитовите имена на класическия и съвременен мюзикъл. В неговия афиш се поддържа златния репертоарен фонд на оперети като „Хубавата Елена” на Офенбах, „Прилепът”, „Цигански барон”, „Една нощ във Венеция” и „Виенска кръв” на Щраус, „Веселата вдовица” на Лехар, „Царицата на чардаша”, „Графиня Марица” на Калман и други.

С ефекта на културно събитие от национално значение са и първите в България постановки на световноизвестни мюзикъли. Сред тях са шедьоврите на съвременния класик на жанра Андрю Лойд Уебър: „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” (2000), „Исус Христос суперзвезда” (2002), „Евита” (2005), „Котки” (2009), „Булевардът на залеза”(2017), както и нашумелия по световните сцени мюзикъл „Мис Сайгон” на Шьонберг (2007).

През последните години Националният музикален театър все повече привлича и младата публика със заглавия като мюзикълите „Зоро” (2012), „Чикаго” (2013), „Любов и смърт в Мулен Руж”(2016) и други.

През януари 2019-та година за първи път в България на сцената на Националния музикален театър ще бъде премиерата на световния хит на А.Л. Уебър „Фантомът на операта”. Цели три години продължават преговорите по отстъпването на правата за постановката и в крайна сметка те са дадени при възможно най-добрите условия. Въпреки сериозните отстъпки, дадени от фирмата на Уебър, това са най-скъпите авторски права за мюзикъл в досегашната история на театъра. Реализирането на „Фантомът на операта” е най-скъпата премиера на Националния музикален театър. Допълнителни средства са инвестирани в мащабната сценография, озвучителната и осветителната техника, както и в изработването на близо 400 оригинални костюми.

 

В афиша на театъра винаги е имало и специално място за творбите на най-изявените български композитори, сред които Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Александър Райчев, Жул Леви, Георги Костов, Димитър Вълчев. На сцената на националната оперета за осми път се поставя шедьовърът „Българи от старо време” от Асен Карастоянов, написан специално за трупата на театъра.

През годините от създаването си до днес първата ни оперетна сцена утвърди значението си в развитието на българската култура и получи статут на национална културна институция.

Авторитетът на Музикалния театър е признат и на едни от най-престижните театрални сцени в Европа и Япония, където трупата му изнася над 650 спектакъла. Свидетелство за значимостта на театъра в българската музикална култура са и стотиците записи, репродуцирани спектакли и традиционни участия в програмите на Българската национална телевизия и националното радио.

През изминалите 70 години премиерните продукции на Националния музикален театър са общо 375 постановки – от които 120 премиери на класически оперети, балети и комични опери; 59 съвременни оперети, балети и музикални комедии; 84 премиери на български жанрови творби; 56 премиери на световни мюзикъли. Те са били посетени от близо 15 млн. зрители. А най-успешните заглавия от неговия репертоар гостуват или се пренасят на всички оперни и открити музикални сцени в страната.

Заради изключителния си принос в развитието на българската култура в юбилейната си година Националният музикален театър получи най-престижните отличия в областта на културата у нас:

  • „КРИСТАЛНО ОГЪРЛИЕ” на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос в развитието на българската музикална култура и по повод 100 години професионален оперетен театър в България – наградата е връчена на 10 февруари 2018 – рождената дата на професионалната оперета в България;

 

  • Наградата „ЗЛАТНО ПЕРО” – брошка във формата на писец, изработена от 24-каратово злато, и грамота за принос в развитието на българската култура и по повод 100 години от началото на професионалната оперета у нас – връчена на 24 май-  Денят на българската просвета и култура от Cantus Firmus и галерия „Макта”, съорганизатор на събитието е Министерство на културата ;

 

  • ПОЧЕТНИЯТ ЗНАК НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА по повод 100 години професионална оперета в българия и 70 години от създаването на Националния музикален театър – отличието е връчено на тържествената сесия на Столичния общински съвет по повод 17-ти септември – Празникът на София;

 

  • Специалната награда в областта на музиката „КРИСТАЛНА ВАЗА” на Съюза на музикалните дейци на Македония – връчена на 1 ноември- Денят на народните будители;

 

  • Най-високото отличие на Министерството на културата –„ЗЛАТЕН ВЕК” – печат на Цар Симеон Велики – златен – и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 100 години професионална оперета и 70 години от създаването на театъра – почетният знак е връчен през ноември – месецът, в който отдаваме почит на народните будители.

 

Едновековната история на професионалния оперетен театър в България, 70 години от която принадлежат на Националния музикален театър, днес е ярко свидетелство за жизненосттта на неговото магнетично изкуство. А най-голямото признание за поколенията творци, които са създавали и продължават да създават това витално изкуство, е непресъхващата любов на публиката, която пълни залите на всички спектакли на Националния музикален театър.