„МАДАМ ЙОХАН ЩРАУС“
„Мадам Йохан Щраус“ е пиеса – изповед за любовта. Онази любов раждаща плам, на който можеш да се сгрееш, но и който може да те изпепели. Любов, която дарява блаженство, но и изисква посвещение, пълно отдаване. Любов, чиято страст разтърсва вътрешния ни мир и го разпилява в хаос от мисли и чувства, но в крайна сметка създава хармония и музика. И то музика, която не просто изпълва един живот, а преминава отвъд тленността и времето, за да звучи сякаш вечно и да възпява радостта от живота, енергията на самата любов и съзиданието.
„Мадам Йохан Щраус“ – титла или проклятие. Това се питат трите жени, попаднали в орбитата на композитора Йохан Щраус – син. Спектакълът е изграден от проникновените монолози на трите любими, съпруги и музи на един от най-талантливите музикални творци в човешката история. Текстът на Сузане Фелицитас Волф ни носи през тяхното вдъхновение, колебания и страхове. Това е разказ за музиката и живота на един гений през погледа на неговите съпруги. Всяка една от тях е допринесла за блясъка на таланта му, но е познала и нелекия живот в неговата сянка. В този смисъл пиесата е и изследване на изборите ни в живота, на това каква е същността на съжителството, приятелството, любовта и себеотрицанието. Проследявайки жизнения път на всяка една от жените до Щраус, на нейните копнежи, страсти, тревоги и разочарования неминуемо си задаваме въпроса – чий талант е по-значим? Този на твореца или този на човека създаващ най-благоприятната среда и условия за творчество? Какъв ще бъде ароматът на цветето без подхранващите грижи на градинаря?
И когато при посрещането на следващата Нова година отново съзерцаваме концерта на виенската филхармония нека просто си спомним за тези жени и за всички, които са сторили необходимото, за да се разгърне един талант. Да се опитаме да разберем и осъзнаем, че живеем в свят, в който сме взаимосвързани и че само от нас зависи, дали ще бъдем свидетели на еманацията на човешкия талант.” – Иван Панев, режисьор на спектакъла.