„Какво е “Цигулар на покрива”?
– Шагал?
– Не. Цигуларят на покрива е евреин, който е
винаги по-близо до небето, отколкото самият покрив.”
Заглавието на мюзикъла „Цигулар на покрива“, покорил сърцата на милиони зрители по целия свят, е избрано в чест на знаменитата картина на Шагал изобразяваща цигулар стъпил върху покрив на къща.
Първоначално никой не прогнозира комерсиален успех за творбата на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник. Сюжетът е базиран на разказите на еврейския класик Шалом Алейхем за млекаря Тевие и неговите пет дъщери. Тяхната постановка трудно може да се определи като комерсиална за стандартите на Бродуей – тя не предлага лековата и забавна история, пищни костюми и сценография, гарнирани с пърхащи ята от красиви момичета.
Но историята за бедния млекар Тевие, който е изправен пред дилемата да следва повелите на традицията на един отминал свят или да приеме избора на дъщерите си да се оженят по любов вместо да слушат дълга – повече от 50 години след премиерата си – трогва хората от различни националности и религии. Това е историята на малкия човек, устоял на всички лични и обществени бури, на които противопоставя не озлобление, а своята обезоръжаваща доброта. А в моментите на най-големи изпитания не загубва вярата си в Бог, а кротко и със самоирония го укорява за бедите, които му се стоварват една след друга.
Песента на Тевие, който моли Бог да му даде малко богатство, за да се почувства и той спокоен и щастлив човек – „Ех, да бях богат мъж” (If I Were a Rich Man) – е станала емблематична за „Цигулар на покрива” и отдавна има свой сценичен живот извън мюзикъла.
Освен с трогателната човешка история, мюзикълът си е завоювал мястото на шедьовър в жанра с въздействащата музика на Джери Бок и ярките музикални номера – един от които е запомнящата се начална хорова сцена „Традиция”, превърнала се също в емблема на творбата. За триумфа на мюзикъла важна роля изиграва и уникалната хореография на Джеръм Робинс (хореографът на „Уестсайдска история” ), в която се преплитат еврейски традиционни танци и украински гопак. Запазена марка за спектакъла са неговите танцови платна в сцената-наздравица „За живота” (L’Chaim), както и сватбената сцена с еврейския мъжки танц с цилиндри на главите на танцьорите, на които са закрепени бутилки.
В историята на американския музикален театър творческият тандем Джери Бок – Шелдън Харник остава благодарение на този свой шедьовър. Премиерата на „Цигулар на покрива” на Бродуей е на 22 септември 1964 година. Постановката се играе до 12 юли 1972 година – цели осем години и девет месеца. Изиграни са над три хиляди представления. През 1965 година мюзикълът спечелва девет награди „Тони”. Пет години по-късно „Цигулар на покрива“ е представен и пред лондонската публика, където са изиграни над 2000 спектакъла.
Мюзикълът “Цигулар на покрива” не е загубил своята популярност и до днес. Признат за класика в жанра, той продължава да се играе на много професионални и любителски сцени по цял свят. Редовно се възобновява на Лондонския Уест Енд и в музикалните театри на Бродуей. Любопитно е, че по него всяка година се правят около 500 любителски постановки само в Съединените щати.
За първи път в България „Цигулар на покрива” е поставен на сцената на Музикалния театър през 1993 година. През януари 2020 година се поставя втората постановка у нас на култовия бродуейски мюзикъл.
Автор на новата сценична версия е театралният режисьор Небойша Брадич от Сърбия. Сценографията е поверена на Мирослав Табачки (Сърбия), художник на костюмите е Исидора Молес (Сърбия). Диригент-постановчик – Юли Дамянов, хормайстор – Людмил Горчев, хореографията е дело на Анна Пампулова (гост). В новата сценична версия ще видим солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър.
